Седмият Кармапа Чьодраг Гяцо (1454 – 1506) е роден в северен Тибет и веднага проличават необичайните му качества. Още съвсем малък заявява: „В света няма нищо друго освен пустота. Хората може да мислят, че има някаква вещественост, но това е грешка. За мен няма нито раждане, нито смърт”. По- късно, когато вече е проверен и разпознат от своите учители в момента на официалната си интронизация Кармапа казва: „Аз съм Буда Ваджрадхара.”
Кармапа Чьодраг Гяцо бил твърде плодовит автор на различни трактати: Виная, философските методи на Мадхямака, а също и Тантра. Неговият помощник твърди, че когато пишел „Ригжунг Гямцо” – коментари към трудовете на Дигнага и Дхармакирти Кармапа нямал нужда да търси в източниците за препратки и цитати, той просто диктувал готовия текст със съвършена яснота и точност разчитайки на паметта си. Когато се налагало внезапно да прекъсне работа винаги безпогрешно продължавал работата върху съответния текст.
Седмият Кармапа оставя много ученици, включващи Гялцап Тулку, Лама Таши Намгял, четвъртия Шамар Ринпоче, Лама Сандже Ньенпа, Сакя Чоден, Карма Качодпа, Вангчук Гялцен, Сакя Вангчук и тертона от Нингма Самтен Лингпа. Когато среща Чьоле Намгял от школата Сакя, Кармапа Чьодраг Гяцо се съгласява да му стане учител при условие, че в бъдеще той ще преподава и ученията от новополучената приемственост. Това се оказал първият Карма Тинлей Ринпоче – лами предаващи както ученията както на Карма Кагю, така и на линията Сакя.