През 2017 година Лама Оле Нидал пусна нова уеб-страница с повече от 260 често задавани към него въпроси, събирани по време на неговите лекции през последните няколко години. Те са разделени по категории. Тук ще ви представим тази част, която касае въпроси и отговори за “Центрове, история и линия”. Надяваме се да намерите отговор на свои въпроси и това да донесе полза както на вас, така и на тези около вас.
ЦЕНТРОВЕ, ИСТОРИЯ И ЛИНИЯ
Въпрос: Каква е истинската работа на нашите будистки центрове и на хората, които ги движат?
Отговор на Лама Оле:
Целта на един център е да осигурява място, където хората могат да се развиват. Будизмът има само един продукт и това са порасналите, независими човешки същества. Другите религии строят храмове за своите богове, но ние не правим нашите центрове за Буда. Ние ги правим за нас, за да има места, където можем да растем и учим. Поради тази причина, свободата, отвореността и възможно най-голямото доверие между хората са съществени. Само по този начин всичко може да расте. Много е важно да имаме доверие на хората. Ако се отнасяме с тях като с деца, те ще останат деца завинаги. Но, ако им имаме доверие и им даваме отговорности, те ще порастат.
Нашият опит е показал, че е важно да медитираме заедно в центъра няколко пъти в седмицата, за половин или един час. В пространството и излишъка, които се появяват от тази практика, хората растат заедно, допълват се един друг и се превръщат в една цялост. Всичко друго ще се развие от само себе си. Човек трябва да се наслаждава да прави в центъра това, което иска, заедно с другите, но същевременно трябва да има пространство всеки да намери своя собствен ритъм на живот. Разбира се, хората, които живеят в центъра, трябва да са заинтересовани да допринасят към общата работа.
Когато идват нови хора, трябва да се убедим, че те се чувстват комфортно. Имаше време в Дания, преди около 10 години, когато хората в центъра бяха толкова заети, че новите хора можеха да видят само широките им гърбове. Те нямаха никакъв излишък и време, а това не трябва да е така. Ние трябва да даваме на новите хора усещането, че са добре дошли, че техните въпроси ще получат отговор, че могат да идват колкото често искат, без каквито и да е задължения. Можем да им дадем основна информация и книги, но не трябва да им говорим прекалено много и да ги убеждаваме във всичко още от първия ден. Ние правим честно и приятелско предложение, а след това хората могат да решат сами.
Като основа, човек трябва да оставя на другите свобода, да им дава пространство и увереност. Това е много важно. Често най-трудната крачка, която човек прави, е да прекрачи прага на един будистки център. Като правят това, хората се отварят за съвсем нови влияния и възможности. Те са незащитени и трябва да разчитат на хора, които едва познават, защото все още не са експерти в работата със своя ум. Ето защо ние имаме огромна отговорност към новите хора, които идват в центровете ни.
Въпрос: След като съм бил на будистки курс се чувствам изпълнен с енергия. После, у дома, отново губя това усещане. Как мога да избегна това?
Отговор на Лама Оле:
Това е съвсем естествено. Всеки изпитва върхове и спадове в своето развитие. Човек се чувства добре за известно време, но след като добрите впечатления се изчерпят, отново могат да изплуват неприятни впечатления. В този случай трябва да погледнете самото огледало, а не отраженията, които се появяват в него, да се идентифицирате със самото осъзнаване, а не с възходите и паденията. Ако медитирате редовно, това което е между и зад мислите, което преживява и осъзнава мислите ви, постепенно ще стане по-сияйно, чисто и силно. А накрая, повече няма да губите това състояние.
Ако винаги имате тази свежест и “аха” преживяване в себе си, и всичко трепти със смисъл, повече не може да страдате. Това е само въпрос на време. С всяка мантра, която казвате, всеки път, в който оставяте Кармапа да се слее с вас по време на медитация и после се отпуснете в голото осъзнаване, вие винаги премахвате и изчиствате всички възможни видове смущения.
Един ден ще стоите и ще си мислите: “Преди бях объркан и нещастен в тази ситуация.” - но вече не сте. Това е пречистването! Всичко приятно е благословия, всичко неприятно е пречистване по пътя. Важно е да знаем, че не натрупваме негативни впечатления, когато преживяваме страдание и трудности, вместо това нашият ум се освобождава от стари впечатления. Ако сравним тези стари, объркани впечатления със зоологическа градина, може да кажем, че виждаме задниците на животните, които си тръгват, а не техните лица. Ние се избавяме от нещо. Това е освобождаване на впечатления от нашия ум, които биха дошли при нас като проблеми и страдание по-късно. Да разбираме това като пречистване, дава смисъл на всички тези преживявания и човек се чувства по-добре по време на този процес.
Въпрос: Може ли да кажеш нещо за жените Лами в нашата линия?
Отговор на Лама Оле:
В линията Карма Кагю имаме много жени и дори имаме изцяло женски приемствености. Линията Чьод на Мачиг Лабдрьон е изцяло женска линия - тя е имала това вдъхновение.
Приемствеността на Нюнгне, медитацията с пост, също е била развита и предадена от жена. Имаме и няколко тайни линии на приемственост с тантри в обединение, чиито държателки са жени.
Въпрос: Има ли жени сред 1000-те Буди, които са предсказани за нашата ера?
Отговор на Лама Оле:
Не. За да започнеш Дхарма период и да движиш нещо напред, ти трябват широки рамене. Веднъж, когато Дхарма е установена, дамите идват. Но по време на първите фази, когато има съществено усилие, не се изпраща една дама - това не работи. Ако това стане, тя ще са научи да се бие толкова добре, че не би била дама повече, а това ще е жалко, нали?
Въпрос: Ако нямаме много време, кое е по-добре - да помагаме в работата на центъра или да правим личната си практика?
Отговор на Лама Оле:
Аз бих се опитал да правя и двете. Помагайте, когато има много за правене в центъра, иначе, правете личната си практика. Най-добре би било да правите практиката си в центъра възможно най-често. По този начин ще сте в контакт с приятелите там и може да учите от тях. Също така, новите хора ги привлича, когато някой от центъра винаги е там, независимо дали седи в кухнята, пие кафе и поздравява хората, или дава добър пример като практикува в гомпата.
Въпрос: Имате много ученици. Как успявате да сте в контакт с всички тях и каква е ролята на будистките центрове в това?
Отговор на Лама Оле:
В крайна сметка нещата не опират до нещо личностно, а до това хората да израстват и да стават независими. Смисълът е в това хората да разбират, че техният ум е ясна светлина. Тогава, те стават безстрашни, радостни и любящи.
Ние се разраснахме много през последните няколко години. Това е така, защото много от учениците ми сега са толкова добри, че мога да им имам пълно доверие и да ги изпращам по целия свят, за да преподават.
Основал съм над 600 центъра и групи по цял свят, което означава, че вече не мога да посещавам веднъж годишно всеки един от тях. Затова е много важно приятелите ни навсякъде да могат да помагат. Аз мисля, че това което постигат моите ученици и приятели в центровете, е чудесно. Те са истински идеалисти. Ние работим с минимални бюджети и нямаме дарители-богаташи. Много от това, което влиза от по-богатите държави, веднага отива към Русия, Южна Америка и Източна Европа, за да построим нещо там. На никого не се плаща за работата. Наистина, всичко това е доброволно и всеки върши много, много добра работа. Това е наистина впечатляващо.
Причината всички да можем да поддържаме тази връзка и да оставаме приятели, е защото всичко опира до човешкото развитие, където всеки преживява нещо и има полза от това. Идеята е да развием малко хумор и радост, увереност, излишък и сила, и да получим методите, които правят това възможно.
Много е трогателно как всичко това може да се случва днес в нашата материалистична епоха – как хората работят по цяла нощ, без да получават нищо в замяна, как оформят моя ръкопис или как изпращат писма до 500 души, от които само 50 отговарят. И аз съм много щастлив и горд, че сме дали начало на такава група хора. Да ви кажа, наистина се чувствам много добре от това.
Въпрос: Когато вземаме решения в нашите будистки центрове и групи, трябва ли винаги да питаме Ламата или просто да вземем решение сами?
Отговор на Лама Оле:
Ако това касае медитационната практика, не трябва да правите самостоятелно каквито и да било промени, тъй като това се определя от Кармапа. Но начинът, по който това достига до хората, може да е различен в различните случаи. Всеки може да прави това, следвайки своите възможности и чувства относно ситуацията.
Когато се взимат по-големи решения на ежедневно ниво – например, кой да живее в центъра – тогава, разбира се, може да попитате, ако не сте сигурни. Но ако тези, които ръководят центъра имат ясна идея, те също могат да решават самостоятелно. Дори и това да не сработи за постоянно и новодошлия да се изнесе след няколко години, той може да е полезен, докато е там, и би могъл да има добро влияние.
Моята цел е всеки да стане независим възможно най-бързо. Всеки път, когато някой може да научи нещо в дадена област, което ще го направи по-завършен и стабилен, аз съветвам да го прави. Целта е човек да разчита на себе си. Но от време на време той може да пита Ламата, ако е необходимо по-дълбоко прозрение. Ако човек вече, така или иначе, знае какво иска да прави, тогава не е необходимо да пита.
Въпрос: Веднъж казахте, че в наши дни практиката на Махамудра работи чрез будистките центрове. Какво имахте предвид?
Отговор на Лама Оле:
Ние всички сме Кагю, което означава, че имаме близки връзки един с друг. Това не значи, че се виждаме всеки ден, а че индивидуалните групи имат енергийни полета, които са свързани с енергийното поле на Кармапа чрез мен.
Когато човек посещава такава група, той винаги ще научава нещо за себе си. Основното отношение е това на Махамудра - ние знаем, че сме част от една цялост и че субект, обект и действие са основни изражения на една и съща истина.
Ето защо, посещаването на центъра е винаги като огледало, което ни показва нашето собствено лице, независимо дали като пречистване или като благословия. Заради това, е по-добре да медитирате добре в центъра, отколкото да седите в скута на Ламата и да гледате на другата страна. Ако даваме най-доброто от себе си, пазим връзките си и имаме доверие, тогава Ламата е там, защото същността на Ламата е пространство.
Разбира се, от време на време трябва да се виждате лично с Ламата, за да не се отделяте или възгордявате, за да може да проверявате себе си и да чувате по нещо ново. Но центровете са представителите на Ламата. Там получавате ученията, медитациите, методите; може да срещате хора, които имат приемствеността и благословията. И по този начин всичко расте.
Въпрос: Защо сте създал толкова много будистки центрове?
Отговор на Лама Оле:
Защото за нас практиката е съществена. По време на лекциите си аз давам на хората увереност в нещо, което е вътре в тях самите. След това, ако те отидат в нашите центрове, могат да засилят тази увереност, да работят с местните учители и да практикуват заедно с приятели.
Единственият смисъл на цялата работа, която вършим, е да водим хората към състояние на излишък, за да могат да живеят по-добре, да умират по-добре и да имат по-добро прераждане. Методите, които имаме са на 2500 години и са много, много ефективни. Затова мисля, че това което правим, е важно.
Въпрос: Когато се опитваме да направим нещо заедно в нашия будистки център, понякога има проблеми, които ни водят до объркване, и не решаваме нищо. Какво ще ни посъветвате?
Отговор на Лама Оле:
Аз винаги използвам принципа на пясъчника: “И така, кой иска да вземе лопатата? Кой иска да вземе греблото?” – и така нататък. Разделяте проекта на няколко части и после питате: “Кой иска да се погрижи за това и кой за другото?” Ако няма доброволци, питате: “Има ли някакви проблеми, с които трябва да се справим?” Някой със сигурност ще отговори и тогава казвате: “Значи това е, което те тревожи. Имаш ли някакви идеи как да го разрешим?” После задавате въпрос: “Кой друг се интересува от това?” и когато няколко човека са се обединили, им казвате: “Чудесно, всички се интересувате от това, така че седнете и намерете решение.”
Ако прекарвате много време седейки и бърборейки, тогава това е добре за производителите на кафе и фотьойли. Но ако искате нещо да се свърши, тогава винаги дръжте нещата свежи, прерязвайте проблемите, не допускайте залитания, поддържайте всичко конструктивно и казвайте: “Ти направи това, ти онова. Ако имаш оплаквания за това, значи ти си специалистът за решаването му.”
Аз винаги мисля за другите като за достойни дами и господа; всички искат най-доброто и всеки има опит в нещо важно. Човек трябва да има доверие в способностите на хората и да им дава отговорности, не само неквалифицирана работа. Ако резултатът не е съвършен от самото начало, тогава поговорете с тях и им дайте възможност да подобрят това, което правят. Така ние си поиграваме с нещата, докато всички са щастливи. Това работи добре и спестява много време.
Въпрос: Какво да правим, ако в будисткия център се появи труден човек и причинява много смущения?
Отговор на Лама Оле:
Ако някой наистина само смущава другите и не иска да научи нищо, тогава трябва да се отървете от него. Може да проверите дали има друга група, където би паснал по-добре и да го изпратите там. Ако това не сработи, тогава трябва ясно да му заявите, че не бива да идва повече.
Хората трупат много лоши впечатления в умовете си, когато се държат агресивно и смущават центъра. Това, което човек прави в центъра има мощен ефект както на вътрешно, така и на външно ниво. Човек има огромния шанс да натрупа много добро, но ако е раздразнителен и винаги е срещу всичко, това може да създаде голяма негативност, която причинява по-нататъшно страдание. В този случай е по-добре да стои настрана.
Ако човек иска да научи нещо, отива в центъра и се отваря, и чрез увереността му в Буда, трудностите изчезват. Но трябва да има желание за промяна, в противен случай това не работи. Има толкова много способни хора, на които им се плаща, за да се грижат за трудните случаи.
Въпрос: Как да работим с хора, които тъкмо са започнали да идват в будисткия център и имат проблем с алкохол или наркотици?
Отговор на Лама Оле:
Не бих направил голяма дискусия за това в центъра. Хората могат да идват само, ако са чисти и тогава да получават това, което искат. Може да прекарате цяла вечер с някой, който има проблем с наркотиците или алкохола; той ще разбере всичко в дълбочина, а после на сутринта, когато наркотиците вече за загубили ефект си, няма да помни нищо. Ние плащаме данъци на институциите, за да се грижат за хора с такива проблеми. Тези, които идват при нас, трябва да могат да медитират и да искат да го правят.
Ние не сме социални работници. Ако бяхме такива, щяхме да сме се изчерпили и нямаше да има какво да предложим на тези с излишък. Така че, ако някой е пиян веднъж, можем да приемем това, защото ни е приятел. Ако пуши трева един път, това също не е много важно. Но хора с постоянни проблеми нямат място в центъра.
Въпрос: Някои хора са много горди от годините си на практика или от близкия си контакт с Ламата и гледат отвисоко на начинаещите. Може ли да кажете нещо за това?
Отговор на Лама Оле:
Ако човек иска да помага на другите, тогава гордостта е най-лошият враг. Гордите хора мислят, че са по-добри от другите и така се отделят от останалите, като ги карат да се чувстват неудобно.
Аз настоявам вие – особено тези, които работят близко с мен – да се превърнете в слуги на хората, както го е казал Фредерик Велики от стара Прусия. Лоялността – да гледаш с уважение другите – вероятно е най-силното чувство, което съществува. Разбира се, трябва да се оставиш да бъдеш вдъхновяван от тези над теб, но трябва и да си солидарен с онези, които са по-слаби. Трябва да се научим не само да сме лоялни, но и да виждаме какво можем да правим за другите. Това е ценно човешко качество, но трябва да се тренира, защото започва само от едно определено ниво на осъзнаване. Бих искал учениците ми винаги да мислят “тук съм за хората”, а не “сега нямам време за това” или “това ще гледам да е кратко”.
Не трябва да си мислим, че даден проблем е прекалено глупав. Разбира се, деветдесет процента от проблемите са по-скоро глупави, но те са част от растежа на хората. И ако не даваме на хората това, от което имат нужда, те нямат да продължат да се развиват. Може би този проблем е глупав за тези от нас, които са медитирали няколко години повече или са направили повече в предишния живот, но за хората тези проблеми са истински. Така че, ние трябва да им отговорим и да дадем най-доброто от себе си без да мислим за “по-добро” или “по-лошо”. Ние наистина трябва да сме скромен слуга на всеки, който идва при нас.
Това, разбира се, е трудно. Ние често сме забързани и с малко време. Повечето хора също не са свикнали да се държат така. В света на бизнеса не правиш така, но в будизма го правиш! Това важи за всички вас в центровете и за всички, които пътуват с мен. Когато хората просто искат да създават неприятности, може да им кажете – “Говори си с него, ето там” или ги отпратете. Но когато те имат истински проблем, ние трябва да се отзовем, а не да си мислим, че сме прекалено добри за тях.
Въпрос: Защо има толкова малко жени в будистките институции?
Отговор на Лама Оле:
Жените просто не го искат толкова много. Те не държат много на високи постове в йерархична система. Жените по-скоро биха работили в кръгове, вместо в пирамиди, и не се радват на игрите на власт така, както мъжете. Докато не смущаваш жената и нейното семейство, тя е мирна. Но ако мъжът чуе, че някой в съседната долина твърди, че е по-силен, той ще прекоси планината, за да провери дали е така.
Когато бъде създадено семейство, жените обикновено прекарват повече време с децата, защото това е по-важно за тях от израстването в определена институция. Но в момента, в който имат повече време, те отново започват да се отварят към външния свят. Тогава, те имат непобедими нови преживявания и огромна зрялост, и се превръщат в много добри учители.
В нашата линия жените казват толкова, колкото и мъжете. Ние работим на нивото на забавлението и приятелството. Сред моите собствени ученици – също и сред тези, които изпращам да преподават и да ръководят центрове – има толкова мъже, колкото и жени. Но изглежда, че по-малко жени, отколкото мъже, са готови да оставят личния си живот и да се посветят напълно на нещо отвъд личностно. Повечето от тях искат нещо за себе си – семейство или мъж. Но ние имаме умни и способни жени, които са доста добри в това да комбинират Дхарма, от една страна, с личния си живот и семейството, от друга.
Въпрос: Не би ли трябвало нашият приоритет на Диамантения път да е да помагаме на другите? Не е ли егоистично да използваме свободното си време само за лична практика?
Отговор на Лама Оле:
Опитвам се да не съм твърде закостенял по този въпрос. Когато хората правят нещо за себе си, винаги казвам: “Правете го с мотивацията по-късно да може да споделяте с другите и да сте им полезни.”
А когато хората правят нещо добро за другите, казвам: “Бъдете щастливи, че имате възможност да натрупате добра карма за себе си!” Много хора имат идеята, че трябва да станат силни, преди да помагат на другите. Други хора искат да помагат без значение от обстоятелствата, без първо да стават силни – но тогава те не могат да направят много. Тези две крайности са доста често срещани.
Аз винаги съветвам хората да виждат голямата картина и възможно най-малко да се отделят от другите. Ако мислите: “Когато правя нещо добро за себе си, нека и другите да са щастливи!”, тогава вие ще виждате това като средство да може да правите повече за другите. А когато направите нещо за другите, може да сте щастливи, че развивате добра карма и прозрения. Да прерязваме представата за “аз” и “ти” е много добра идея.
Всичко е изкуството на възможното. В будизма има три различни начина да облагодетелствате съществата. Може да ги облагодетелствате, както прави един крал: първо правите себе си силни и после го споделяте с другите. Може да ги облагодетелствате като лодкар, който си мисли: “Нека всички да стигнем далечния бряг на реката заедно.” И накрая, може да ги облагодетелствате като овчар – първо помагате на другите и след това на себе си.
Християнството използва основно подхода на овчаря, но там винаги е намесена ролята на жертвата, заедно с отношението, че помощта трябва да е трудна и изпълнена със страдание. Това идва от Исус, който е дал пример със своето собствено страдание и саможертва. В будизма отношението е напълно различно. При нас да помагаме е най-висшата радост и е нещо напълно естествено. Ако хората имат добра карма, те ви срещат в ден, когато действията ви са ефективни и успешни, а ако имат лоша карма, идват в ден, в който правите грешки. И през цялото време вие просто давате най-доброто от себе си и виждате кое работи. Никой не командва отгоре. Умовете, които се развиват, може не винаги да са еднакво талантливи, но те като цяло са добри. Човек прави каквото може и хората получават нещо повече или по-малко полезно, в зависимост от своята карма. Колкото повече се радвате да помагате на другите, толкова по-добре.
Въпрос: Понякога в будисткия център наричаме групата от активни хора “мандала”. Какво означава това?
Отговор на Лама Оле:
Мандалите са самовъзникнали просветлени енергийни полета. Този термин също се използва за хората, които принадлежат към това енергийно поле, чрез настройването им към този просветлен принцип. По отношение на групите, които са свързани с мен, нещата работят така: докато сме приятели, честни сме един с друг и си имаме доверие, всичко което се случва в центровете ни ще изразява цялостния кръг от защитата на Кармапа.
Важно е тези мандали да са отвъд личностни. Както гласи датската поговорка: “Гробищата са пълни с незаменими хора”. Колкото и често някой да си мисли: “Всичко зависи от мен и нищо няма да работи без мен”, веднага щом някой си тръгне, енергийното поле се размества и други поемат работата. Появяват се нови аспекти и може би нещата сработват дори по-добре от преди.
Много хора мислят, че онези които са активни в центровете са напълно алтруистични, жертват себе си и работят само за другите. Тези хора се държат настрана от това прекалено да се ангажират в центъра, защото се страхуват, че няма да имат време за своята собствена практика. Но всъщност, човек върши работата в центъра и за себе си. Ако успеем винаги да сме добър пример и не се отпускаме, когато хората дойдат да чуят нещо, ние ще преживеем истински духовен растеж. След дълъг, тежък ден на работа, точно когато сме готови да се потупаме по гърба, там отново стоят хора, с техния чичо, който не разбира нищо от ученията. И това просто продължава така, докато един ден ние забравим да се потупаме по гърба и егото умира от глад в нищета. Тогава всичко е забавно; каквото и да се случва е смислено и ние го преживяваме като подарък. Ето къде искаме да бъдем.
Това е малка тайна: човек върши работата за другите, но този, който върши работата, се облагодетелства най-много.
Източник: Centers, History and Lineage