КАТЕГОРИЯ: ЦЕНТРОВЕ, ИСТОРИЯ И ЛИНИЯ
Отговор на Лама Оле:
Аз винаги използвам принципа на пясъчника: “И така, кой иска да вземе лопатата? Кой иска да вземе греблото?” – и така нататък. Разделяте проекта на няколко части и после питате: “Кой иска да се погрижи за това и кой за другото?” Ако няма доброволци, питате: “Има ли някакви проблеми, с които трябва да се справим?” Някой със сигурност ще отговори и тогава казвате: “Значи това е, което те тревожи. Имаш ли някакви идеи как да го разрешим?” После задавате въпрос: “Кой друг се интересува от това?” и когато няколко човека са се обединили, им казвате: “Чудесно, всички се интересувате от това, така че седнете и намерете решение.”
Ако прекарвате много време седейки и бърборейки, тогава това е добре за производителите на кафе и фотьойли. Но ако искате нещо да се свърши, тогава винаги дръжте нещата свежи, прерязвайте проблемите, не допускайте залитания, поддържайте всичко конструктивно и казвайте: “Ти направи това, ти онова. Ако имаш оплаквания за това, значи ти си специалистът за решаването му.”
Аз винаги мисля за другите като за достойни дами и господа; всички искат най-доброто и всеки има опит в нещо важно. Човек трябва да има доверие в способностите на хората и да им дава отговорности, не само неквалифицирана работа. Ако резултатът не е съвършен от самото начало, тогава поговорете с тях и им дайте възможност да подобрят това, което правят. Така ние си поиграваме с нещата, докато всички са щастливи. Това работи добре и спестява много време.