Не би ли трябвало наш приоритет на Диамантения път да е да помагаме на другите? Не е ли егоистично да използваме свободното си време само за лична практика?

КАТЕГОРИЯ: ЦЕНТРОВЕ, ИСТОРИЯ И ЛИНИЯ 

Отговор на Лама Оле:

Опитвам се да не съм твърде закостенял по този въпрос. Когато хората правят нещо за себе си, винаги казвам: “Правете го с мотивацията по-късно да може да споделяте с другите и да сте им полезни.”

А когато хората правят нещо добро за другите, казвам: “Бъдете щастливи, че имате възможност да натрупате добра карма за себе си!” Много хора имат идеята, че трябва да станат силни, преди да помагат на другите. Други хора искат да помагат без значение от обстоятелствата, без първо да стават силни – но тогава те не могат да направят много. Тези две крайности са доста често срещани.

Аз винаги съветвам хората да виждат голямата картина и възможно най-малко да се отделят от другите. Ако мислите: “Когато правя нещо добро за себе си, нека и другите да са щастливи!”, тогава вие ще виждате това като средство да може да правите повече за другите. А когато направите нещо за другите, може да сте щастливи, че развивате добра карма и прозрения. Да прерязваме представата за “аз” и “ти” е много добра идея.

Всичко е изкуството на възможното. В будизма има три различни начина да облагодетелствате съществата. Може да ги облагодетелствате, както прави един крал – първо правите себе си силни и после го споделяте с другите. Може да ги облагодетелствате като лодкар, който си мисли: “Нека всички да стигнем далечния бряг на реката заедно.” И накрая, може да ги облагодетелствате като овчар – първо помагате на другите и след това на себе си.

Християнството използва основно подхода на овчаря, но там винаги е намесена ролята на жертвата, заедно с отношението, че помощта трябва да е трудна и изпълнена със страдание. Това идва от Исус, който е дал пример със своето собствено страдание и саможертва. В будизма отношението е напълно различно. При нас да помагаме е най-висша радост и е нещо напълно естествено. Ако хората имат добра карма, те ви срещат в ден, когато действията ви са ефективни и успешни, а ако имат лоша карма, идват в ден, в който правите грешки. И през цялото време вие просто давате най-доброто от себе си и виждате кое работи. Никой не командва отгоре. Умовете, които се развиват, може не винаги да са еднакво талантливи, но те като цяло са добри. Човек прави каквото може и хората получават нещо, повече или по-малко, полезно, в зависимост от своята карма. Колкото повече се радвате на това да помагате на другите, толкова по-добре.