Вторият Кармапа Пакши (1206 – 1283) е първият пример в тибетската история на предсказано, изпълнено и разпознато съзнателно прераждане на реализиран лама. Впоследствие това се оказва практика за всички други традиции на тибетския будизъм. Кармапа се ражда в семейство на отдадено практикуващи будисти, които му дават рожденото име Чодзин. Родът му произхожда от най- важния Дхарма Крал на Тибет Трисонг Децен, който през осми век кани индийските учители Шантаракшита и Падмасамбхава и така в своето време те стават първите, които установяват учението на Буда в Тибет като цялостна приемственост.
Момчето се оказва изключително интелигентно и на шест години вече умее да чете и пише, а на десет години усвоява и запомня всичко, което неговият учител Помдрагпа му преподава още от първия път. За единадесет години младият Кармапа усвоява всички учения на своя лама и на двадесетата си година дава пълните монашески обети.
Вдъхновен от могъщия защитник Махакала “Черния Плащ” (на тибетски Бернаг Чен) Карма Пакши построява нов манастир в източната тибетската провинция Кхам и оттогава това е главният защитник на линията Карма Кагю.
Вдъхновен от просветлените женски енергии (тибетски Кандро, санскрит Дакини) Карма Пакши установява традицията на груповото пеене и рецитиране на шестсричковата мантра на Любящите Очи (тибетски Ченрезиг, санскрит Авалокитешвара) или просветленото съчувствие на всички Буди. По- късно това става изключително важен аспект на практиката за будистите от всички традиции в Тибет.
Карма Пакши разпознава монголския владетел Монгке Хан като прераждане на реализиран ученик на своя предшественик Дюсум Кхиенпа и става негов учител. Кармапа му дава посвещение в Буда на Висшата Радост (тибетски Корло Демчок, санскрит Чакрасамвара) и ханът усърдно медитирал. Казва се, че в продължение на три дни в небето се виждали ясно Сараха и останалите махасидхи и след този случай владетелят отделял все по- малко внимание на политиката и все повече на медитацията.
След смъртта на своя брат на монголския престол се качва Кубилай Хан. Воден от ревност към отдадеността на Монгке Хан, а също и в резултат на дворцови интриги императорът заловил Кармапа и направил множество опити да го убие чрез най- различни мъчения, които ни най- малко не навредили на великия йогин – той ги приемал с безкрайно съчувствие и спокойствие. Това донякъде смекчило жестокостта на суровия владетел и той заточва Кармапа в безлюдна пустинна местност. Следват няколко години, в които Карма Пакши пише множество ценни трактати. В крайна сметка жестокостта на хана е напълно победена и Кармапа отново е свободен да пътува и преподава.
През 1283 година, малко преди смъртта си Вторият Кармапа Карма Пакши предава приемствеността на линията на своя ученик Оргенпа.