Четвъртият Кармапа Рьолпе Дордже (1340 – 1383) още с раждането си произнася широко известната в целия район на Хималаите и Тибет шестсричкова мантра на Любящите Очи (тибетски Ченрезиг, санскрит Авалокитешвара) „Ом Мани Пеме Хунг”. Когато е на шест години необикновеното момче отговаря на въпроса кой е той и кои са предишните му прераждания по следния начин: „Аз съм Дюсум Кхиенпа и Карма Пакши. Ходих в Китай и усмирих монголските войски. Аз съм този, който наблюдава от облаците. Мой лама е пустотата, а аз съм вашият лама.”
Младият Кармапа интензивно изучава класическите текстове на приемствеността и медитира под ръководството на великите лами на своето време. Рьолпе Дордже кани при себе си великия учен от школата Нингма Юнтонг Дордже, на когото неговият предшественик Рангджунг Дордже бил предал приемствеността на линията. Двамата без колебание се разпознават като учител и ученик и така Четвъртият Кармапа приема и осъществява както ученията на Карма Кагю, така и Дзог Чен или Великото съвършенство на школата Нингма.
Кармапа Рьолпе Дордже както и своите предшественици е настоятелно канен и приет с почести от монголския императорски двор. По това време на престола бил Тогон Темур. По дългия си път до столицата Пекин Кармапа усмирява воюващи племена и дава разностранни учения. В един случай той успява чрез силата на медитацията си да спре развитието на епидемия от едра шарка.
Когато преминавали през областта Дзонка Кармапа среща малко момче в което вижда особено важни качества и му дава Будистко убежище и името Кунга Нингпо, както и обетите на мирянин и обявява: „Това скъпоценно дете ще донесе на хората велика полза.” Това бил бъдещият Дзонкапа, от чиято активност по- късно се появява най- голямата будистка школа в Тибет – Гелуг.